Свекърва
В ролята на Костанда: НАДЕЖДА ПЕТКОВА (номинация ИКАР 2014 за ролята на Дойката от "Ромео и Жулиета")
Участват и актьорите: Стоян Руменин, Виолина Доцева, Любомира Башева, Адриана Димова, Димо Димов, Петко Петков и Петър Рангелов
Славата на пиесата е пословична. „Най-добрата българска комедия“ – така е определяна тази история от написването си до сега. На какво се дължи това? Дали да очакваме значими поучения или проникновени философски открития през лекотата на смеха?
Героите в тази история са родственици и близки. Градска прослойка с копнежи и мечти за цивилизованост. Красота, изящество и умения да се представиш добре в „общество“ така скромни и незаплашителни изглеждат желанията им. Но има ли желания поражда се страст, а има ли страст – започва война. Това е, което наистина откриваме на сцената – тя наистина се е превърнала в бойно поле. А там, страховити или жалки, тежко въоръжени или с каквото намерят, героите на тази пиеса воюват за пълна победа над всеки наоколо, до пълно изтощение.
Казват, че в произхода на думата свекърва в славянските езици се открива значението на „своя кръв“. Други намират връзки между етимологията на думата и социалната функция на свекървата в семейството и живота – „свекървата е тази, която кара двама души да се съберат, да станат свои“. Е, ето я нашата родна кръв, ето ги нашите „свои“, бляскаво развенчани от големия Антон Страшимиров. А за разкош и копнеж по празник и танц, пратихме нашите герои в епохата на тангото и валса, на романтичните балади и потайните срещи, на дамите с воалетки и господата с цилиндри и бастуни в ръка.
Напред към една война в ритъм три-четвърти!
Това е шестият спектакъл, който Петринел Гочев създава заедно с трупата на Габровски театър. В творческия екип отново е композиторът Ян Руменин. Художник на представлението е Даниела Николчова, а Светлана Цвяткова е първият хореограф, който работи успоредно с Петринел Гочев. От години режисьорът поверява фотодокументирането на Росина Пенчева, а плакатите – на Гергана Змийчарова. Помощник режисьор е Гинка Дичева. Актьорската трупа на представлението – Надежда Петкова в ролята на Костанда, Стоян Руменин в ролята на Свилен – Велчо, Адриана Димова в ролята на Дафинка, Димо Димов в ролята на Баба Неделя, Поля Йорданова в ролята на Дечка, Любомира Башева в ролята на г-жа Керекова, Петко Петков в ролята на Павли Кереков, Найден Банчевски в ролята на Доктора и Поручик Дойчинов и Гинка Дичева в ролята на Слугинчето.
Медиите за "Свекърва":
Паулиана Новакова, obache.bg:
"Да попаднеш на такъв извънстоличен спектакъл е истинско откровение. Връща вярата и любовта към театъра. Театърът, който често оплакваме, че се е превърнал в средство за евтино забавление и в който единствено цената на „мечките“ има значение"
"Имаше навремето такива спектакли, за които си струваше да се пътува заради режисьорска трактовка, заради трупа, заради преживяване на събитие, което дълго ще помниш. Така че не можем да не отдадем дължимото на ръководството на ДТ „Рачо Стоянов“, което не се страхува от експеримента, даже го желае, за да даде на своята пубика нещо ново и различно.“
Даниел Димитров - BTV
"Гочев е създал истинска свекърва от ново поколение. Не само заради чисто визуалното осъвременяване на пиесата откъм сценография и костюми. Страшимировата творба звучи актуално и съвременно, а от хумора е изваден само онзи пълнеж, достатъчен за цялостното звучене на една модерна комедия. Без мелодраматични нотки и дразнещ архаизъм."
К.А. Списание "Театър"
Вчера гледахме „Свекърва” на Антон Страшимиров и режисьора Петринел Гочев в НТ „Иван Вазов”.
И това гостуване, както всички други, които идват от извънстолични театри, очаквахме с интерес, но и със страх от зачестилото занижено професионално отношение към сценичните компоненти: първи лесен пример – дефектното произнасяне на словото от сцената след четиригодишно академично ( също и университетско) обучение, провеждано от доктори до професори. От своя страна дефектите застрашават зрителя със скука и го карат да съжалява, че крайните столове в театралните салони са много по-малко от останалите, за да си тръгне по-спокойно и културно по време представлението. Това, че дори издръжливите любители на театралното изкуство с тревога влизат в салона, когато предварително узнаят, че ще има антракт – тоест, спектакълът (независимо дали е столичен или извънстоличен) ще е повече от два часа, не е измислица на вражески елементи, а жив факт, често по-жив от най-силния аргумент за съществуването на театъра въобще – срещата с живите актьори.
За радост спектакъла „Свекърва” на Петринел Гочев ни подари зрителско удоволствие. Словосъчетанието „нов прочит” по българска класика е оправдано. Всичко в старата обичана „Свекърва” (1906) днес изглежда актуално и домашно – играем нейни откъси с близките си без видима публика. Стилната режисьорска интерпретация, събрала в себе си роднините на комедията – фарса и сатирата, и прибавила ретроданса, е ярка от началото до финала на двучасовото представление. Нелеките актьорски задачи, зададени от режисьора и най-вече от хореографката Светлана Цвяткова ( добре дошла в българското позорище!), са защитени ансамблово. Въпреки актьорските изяви, които проследихме с интерес и откроихме Надежда Петкова/свекървата Костанда, тук звездата е режисьорът. На Петринел Гочев най-вече ръкопляскахме – жалко, че не ни се поклони
Жанр:
#Комедия
Актьори:
@Стоян Руменин, @Надежда Петкова, @Димо Димов, @Петко Петков, @Петър Рангелов, @Виолина Доцева, @Любомира Башева, @Адриана Димова
Автор:
@Антон Страшимиров
Режисьор:
@Петринел Гочев
Сценография:
@Даниела Николчова
Музика:
@Ян Руменин