ПОД ИГОТО
hourglass_empty
„Под игото“ (1894) звучи изключително съвременно, защото толкова години по-късно ние
почти не сме се променили и продължаваме да имаме същите недостатъци и достойнства.
Делим се на две - от една страна са отдадените на националната кауза, а от друга –
останалите, които много внимават интересите на нацията да не нарушат техните собствени
интереси. В опита си да бъдем наистина свободни, преди 33 години ние повторихме същите
грешки, през които е минал народът ни в подстъпите към Априлското въстание. Това се
опитваме да разкажем с нашето представление – колко малко сме се променили и колко
важно е да бъдем заедно, да бъдем народ, а не просто население.
Бина Харалампиева